Какво означава иновации в публичния сектор?
Иновациите са гореща тема и в публичния сектор, но откровено казано за разлика от частния естеството им на тази арена не е много ясно и звучи като нещо средно между неясен академичен говор и неопределен консултантски жаргон.
Затова би било добро начало да подходим към темата с определение за иновации в публичния сектор. Макар да не можем да предложим официална дефиниция, може да кажем как се използва термина и защо заслужава вниманието ни.
Същината на всяка иновация е нещо да бъде направено по нов, различен начин. Новостта може да бъде в широк диапазон: от малки, постепенни подобрения до големи, смели и трансформиращи промени. Един от най-честите двигатели на иновациите, или поне напоследък, са технологиите, които предоставят нови и по-ефективни начини за преодоляване на съществуващи предизвикателства.
Иновацията търси нов подход, който би произвел по-добри резултати и би добавил нова стойност, но без да има сигурност, че ще получи този резултат. Когато нуждата от промяна е очевидна и решението е ясно, то се прилага рутинно. Иновацията обаче винаги е съпътствана от някаква степен на несигурност. А несигурността е нещо, което се избягва в публичния сектор заради риска, който представлява за услуги, на които хората трябва да могат да разчитат.
Ако се върнем на определението, иновация в публичния сектор е точно това, което „пише на етикета“: институциите и организациите от публичния сектор проучват нови начини за действие с определено желано въздействие, което води до по-добри услуги и/или по-добро управление.
Как да разберем дали иновацията е била успешна?
Една иновация е успешна тогава, когато престане да бъде иновативна, когато новият начин на действие се превърне в начина на действие. Ако хората оценяват услугата като по-лесно достъпна или постигате по-добри резултати, тогава това е успешна иновация, като електронните услуги например.
В публичния сектор иновации се правят трудно и да получиш смислени резултати може да отнеме месеци и дори (в по-честия случай) години. През това време много обещаващи идеи губят инерция и потенциалът им се разпада. Възможно е също и иновацията да не произведе желаните резултати.
Иновациите в публичния сектор най-често се разглеждат в две категории:
- Иновации вътре в управлението
Става въпрос за случаи, в които служителите в публичните администрации започват да работят по нов начин, като използват нови (технологични) методи или инструменти. Тази категория е подобна на иновативните работни методи, прилагани в реалния сектор.
- Иновации извън управлението
Става въпрос за създаване на благоприятна среда за иновации, които съответстват на целите на управлението. Например това са програми, които подпомагат предприятията или изследователските екипи да създават иновации или се търсят начини такива иновации да бъдат въведени в управлението за постигане на приоритетите му. А може и двете едновременно.
Предложената класификация не е научна и между двете категории е възможно застъпване. И все пак тя помага да избегнем капана думата „иновация“ да се използва едновременно за всичко и за нищо в публичния сектор. Както и да си представим как може да се подходи иновативно към начина на работа на администрациите.
Най-широко приложими за организациите от публичния сектор, които се сблъскват с общи проблеми от рода на неефективни процеси, натиск за услуги, проектирани с мисъл за потребителя и необходимост да бъде демонстрирана реална стойност срещу вложените средства са новаторски подходи в решаването на проблеми, в събирането и използването на данни, в управлението на програми и проекти, във взаимодействието с други участници.